На Учителите в ПМГ „Св. Климент Охридски“ Монтана, по случай 100 г. от създаването на Училището.

Разработката има универсален характер, приложима е не само в часовете по чужд и роден език (като импулс за мислене, говорене, писане), но и в обучението по психология, философия, история, в часовете по изкуства и т.н.

Теоретичен модел на емпирична изследователска техника за дидактическо упражнение в нетрадиционно „четене” на картина, фотоснимка

                        Автор: Арсения Димитрова, старши учител по немски език

В един от докладите на Римския клуб, отнасящ се до образованието, със заглавие”Няма граници за знанието” се изтъква небходимостта обучението да се превърне в „изпреварващо”, вместо съществуващото „изоставащо , което се влачи в опашката на действителността, не може да я догони и само помага на хората да приемат вече станалото.”

Основно положение в доклада е изискването за „активно участие на обучаваните в учебния процес, в организирането на диалога, в двустранната връзка, в премахването на границите между обучаван и обучаващ.”

Ето защо предмет на предлагания доклад не са дейности, свързани с подобряване на материално-техническата база и естетизиране на училищната среда, не са инициирани мероприятия, участия в международни проекти и програми, които несъмнено са съществени.

Акцент в доклада е  учебната дейност, която основно превръща училището в желано място. Това е диалогът  учител – ученик, в който диалог ученикът има активна роля и който е „своеобразно средство за отключване на непознати и неосъзнати възможности и резерви на личността.”

Все още практика в българското училище е директното, количествено поднасяне на информация – ново знание. Все още не се толерира, дори се пренебрегва „своя поглед”. Появилите се неочаквани, нетрадиционни връзки и комбинации не се приемат, дори те да са логични и оригинални. С това неусетно от страна на педагога се култивира липса на интерес, липса на творческо търсене. Младият човек заема изчаквателна позиция, готовност да приеме нова доза преработено , готово знание, което само да репродуцира. Развива се консумативност. Ученикът често е и преинформиран, а преинформираността води до пасивност в учебния час, която впоследствие се пренася в живота.

Свръхинформацията и репродуцирането и развиват „боязлив, муден, разсъдлив ум, който трудно се разгръща” (Пристли, английски химик). Учителят, със своята целедефинираща и ориентираща функция в учебния процес, е важно да осигурява самостоятелност, да „дарява” свобода с педагогическо умение, да вдъхва увереност в собствените сили и способности, да провокира към търсене на нови идеи и решения, да развива чувствителност към стереотипите и клишетата и заедно с това да развива стремеж към оригиналност и смелост в мисленето.

Всичко изговорено ще се опитам да приложа в разработено дидактическо упражнение в нетрадиционно „четене” на картината на Вл. Димитров – Майстора „Невеста повежда хоро”, което „четене” е базирано на предлаганата от Кенет Кларк схема за възприемане на картина:

въздействие – проучване – спомняне – възобновяване.

Извършвам кратък преглед на общото състояние на работата с картина в учебната практика.

А стремежът максимално да се използват възможностите на изображението в символи (картина, портрет, графика, фотоснимка, карикатура и т.н.) предположи и включването на  критерии при изборана картина.

Критериите за подбор условно се разделят според В.Хош и Д.Масер на:

• специфични и

• общи.

   

  Към специфичните от голямо значение са  съдържанието и темата. Общовалидни тук са въпроси като: „Стойностна ли е картината за учебния процес или не?”, „Какви дидактически цели се преследват с нея?”, „Има ли връзка съдържанието, темата на картината със света на ученика?”

  Към специфичните се числят още:

• Актуалност.Актуална е картината, когато изобразява общочовешки критерии и стойности и съдържанието не се разминава със съвременните проблеми и ситуации.

• Автентичност– означава да носи колорита и особеностите на мястото и времето в изображението.

• Репрезентативнае картината, когато изобразява истинското, обективното, типичното.

   

  Не по-малко значение има и графичното качество, естетическото въздействие.

  Насладата от възприемането е предпоставка за положителна емоционална реакция, за разгръщане на мисълта и творческо търсене.

   

  Към общите критерии при  подбор на картина причисляваме:

• Пространствената откритост. Тя позволява да се задат въпроси към невидимото в картината.

   Напр. Какво би могло да се случи горе-долу; от ляво – от дясно на изобразените лица, обекти.

   Изказват се хипотези, възможни са цели разкази, провокира се създаването на образи, използват се прийоми като анализ, синтез, обобщение.

• Разположение във времето. Позволява ли картината да се развие нова история – като предистория или продължение?

  Какво се е случило преди това? Как продължава случката?  Колкото по-образно, вариативно е описанието, толкова по-богато е възприемането, светоусещането и отражението на света практически.

• Социалната яснотасъщо е от значение. Елементи като облекло, възраст, жест и мимика, професия дават информация за идентичността, за мислите и чувствата на персонажа в картината .

• Комуникативната изразителностсе проявява в изражението на лицата и жестовете, позволява догадки и „неизреченото” в картината е  база за вътрешен монолог или диалог.

   

  За многоизмерно осмисляне са необходими „говорещи”, „провокиращи”, „отворени” картини, фотоснимки, портрети.

  Подходящи са картини, които позволяват да се смени перспективата, да се приеме ролята на някой от изобразения персонаж, да се заговори в Аз – лице, да се разкаже (напише) биография, монолог, да се проведе диалог. Тогава изображение и реалност, учебна дейност  и житейска практика се сливат.

  Има много начини да се „чете” една картина и нито един от тях не може да се определи като единствено правилният. Ученикът може да се научи да описва безпогрешно картина, да задава разнородни въпроси като към текст: кой? кога? къде? как? эащо? ...,”Картината с детайли е цяла книга – само с една страница.” Няма правила как да се възприема картина, но предлаганата от Кенет Кларк схема е своеобразен ориентир при подхода:

  въздействие - проучване - спомняне - възобновяване

  За упражнение  в нетрадиционно четене на картина  избирам шедьовъра на Вл. Димитров – Майстора „Невеста повежда хоро”.

  Картината е цял един съкровен свят в „горящи” тонове, пеещи шарки, изящни линии, стилизирани, познати образи – светът на Майстора – свят светлина, чистота, благородство. Темата е актуална, автентична, репрезентативна – любов към живота. (Как да я откъснеш от Българската земя?)

  Любов към българската Мадона – един стилизиран образ на физически прекрасната българка – девойка, невеста, майка – духовно чиста, свенлива, непокварена, земна ... Тя е събрала в душата си мъка и радост, мъдрост и добродетел. Многото женски образи не ограничават простраствената перспектива.

   

  Въпрос.  Какво се случва в дясно / в ляво на картината? Какво разговарят? Какво ги вълнува?

Въпрос: Какви чувства и мисли събужда картината? Въздейства тайнството на багрите на линиите на съкровеното Българско. Творецът вижда и изобразява повече от това, което непосредствено наблюдава. Той вижда, благодарение на своето въоражение, под повърхността на обектите и явленията, притежава вътрешно зрение. Художественото въображение - това е онази възкресяваща, комбинираща, новопродуктивна дейност, която променя, обогатява, разширява, задълбочава непосредственото съзерцание, преобразява миналия личен и социален опит и създава нови несъществуващи образи. Владимир Димитров - Майстора е използвал за внушението си прийоми като схематизация, типизация, обобщил е и е отправил послание с творбата си.

Въпрос: Какво послание, към кого?

Спедва "Фаза на проучване" - поrледътпроследява линии, форми, детайли; мести се от една част на дрyra, изследвайки изобразеното, наслаждава се на баrрите, на хармонията, на майсторството на твореца да предаде идеята си убедително.

Въпрос: Какви средства използва художникът при създаване на о6раэите? ("алгоритми" на въображението – метафора, схематизация, типизация, хиперболизация, аглутинация и др.)Защо?

Над творбата се размишлява, активира се въображението. Мисленето оказва голямо въздействие върху въображението, то определя насоките в търсенето, определя целите, но и обратно: маrическото тайнство на въображението активно въздейства върху мисленето,насочва към нови моменти, нови страни на живота, импулсира за нови размишления, нови търсения.

Отношението мислене-въображениев картината на Майстора е многозначно, многостранно, противоречиво.

За да проникнем под повърхността на творбата, да приучим към сетивност при възприемането на изкуството, бихме могли да попитаме:

Въпрос: В авторовото намерение кое е по- изразително?

силата на мисленето             или               силата на въображението

(изображението)                                          (внушението)

идеята, темата,                                              идеалът на твореца

човешки лица в сложни                                синтез на реална и

тонове, цветни хармо-                                  нереално, съкровено раз-

нии, изящни линии,                                       биране за човешкото, кое-

стилизирани форми                                      то води към нови общочо-

вешки измерения

Фазата на активното съзерцание е фаза на още по-упорито търсене. Господстващият мотив, общата идея, на която картината дължи въздействието си, не дават покой. Нужна е повече информация на логично ниво, за да се премине нататък.

Въпрос: Kora е създадена картината? Каква е ролята и за развитието на художника?

Поднася се информация за твореца и творчеството му. Тя се подбира целесъобразно - да стимулира и подхранва въображението.

Владимир Димитров - Майстора е роден през 1882r. в бедно селско семейство. Познал лишенията и несгодите, натрупал житейски и художествен опит, обходил света: Рим, Флоренция, Венеция, Париж., Лондон, Берлин, Дрезден, Мюнхен, Москва, Петроград, Истанбл, Ню Йорк, - той открива своя роден край. В своето Шишковци, подобно на Пол Сезан в своя Eкc, Майстора живее и твори три десетилетия. "Тамвсред градините, всред онова бръмчене на пчелите, аз съм в нов рай” – изповядва дущата си той. А към края на живота си ще каже, че е едва в началото на своето можене като художник.

В картините на Майстора е не само ведрата българска действителност . пролет, обкичена с цветове; есен, натежала от узрели плодове; жетвари, копачи, берачки на плодове сред Кюстендилските градине, а и самият той, целият негов възглед за живота, изразен спокойно, смирено, мъдро и внушително. „Знаците” и знанието за всичко това помага да се откриват нови елементи, комбинации. Изображение и реалност се сливат. Следва фаза на спомняне отвътре,  стига се до дълбочина в усета, но всяко „спомняне” вече представя изходния материал, света изменен.  Фантазните образи, родени от полета на въображението и собствения жизнен опит се преплитат, извършва се пренасяне във въображаем свят на цветове и форми. Своеобразното „спомняне”, което често е от еднакъв изходен материал, е индивидуално. Изобразеното в една творба се  свързва със собствения живот, жизнен опит, морал, внушава сила на духа, сочи тътя.

Въпрос: Какви асоциации събужда общо платното?

Разкажи, напиши (импресия, есе). Пресъздай в образ или звук.

Фаза на възобновяване. Въображението може да протича като съзнателен, целенасочен процес, който обаче не може да бъде изцяло направляван, но поне може да бъде импулсиран от мисълта. На въображението се дава простор за разгръщане. То може да протича и като несъзнателен процес, в който голяма роля играят подсъзнателните импулси, интуицията.

В учебната дейност е добре да се приветства и внезапната догадка, внезапната находка, внезапното озарение, които не са пряко и логически свързани с осъзнатия ражим на работа на въображението.

Интуитивното прозрение, решение, действие са ценни в откривателството, в „себеизявата” и на тях трябва да се даде простор в училище. Ученикът осъзнава своята значимост и сам превръща училището в място за себеизява и откривателство.

В своя биографичен роман „Поезия и истина” Гьоте изрича следното: „ Всяка продуктивност от по-висш характер, всяка значителна идея, всяко изобретение, всяка голяма мисъл, която допринася плодове и предизвиква последици, не е в ничия власт и е издигната над всяка земна сила. Такива неща човек трябва да смята за неочаквани дарове свише, за чисти божи деца и трябва да ги приема и почита с радостна благодарност. Тук има нещо сходно с демоничното, което овладява всецяло човека и на което той несъзнателно се отдава, като смята, че действа по собствен подтик.....”